Историята на нашия път
Историята на нашия път с Акашовите записи започва преди повече от двайсет години и е неразривно свързана с нашите учители Атина Санториниу и Петър Няголов и със създадения от тях Център за духовно образование „Гайа“ в Горна баня.
Там, сред тишината и природата, беше създадено духовно пространство, в което хора от различни краища на България и света се срещаха с учители, познания и традиции, способни да променят посоката на живота им. През прага на „Гайа“ преминаваха хора, търсещи отговори, вътрешна опора и по-дълбоко разбиране за себе си. За мнозина именно там започна тяхното духовно пробуждане.
В това пространство започна и нашият собствен път — първо като ученици, а по-късно като част от екипа на центъра и преподаватели под непосредственото наставничество на Атина и Петър.
Това е история за посвещението, за годините на учене и споделена работа, за пътуванията и срещите с безброй човешки Души. История за светлината, която получихме от своите учители, и за отговорността да я носим напред по свой начин.
Първата среща с Акаша
През 2005 година Милуш е посветен в Акашовите записи лично от Атина Санториниу и Петър Няголов — основателите на Центъра за духовно образование „Гайа“ и първите учители, които започват да преподават познанието за Акашовите записи в България.
Той е техният първи ученик и преминава самостоятелно посвещение под непосредственото ръководство и на двамата.
По време на подготовката за това посвещение Атина получава послание от Архангел Михаил, че техният първи ученик е важен и че посвещението трябва да бъде направено, независимо че Милуш е сам и няма сформирана група за курса.
Това преживяване поставя началото на нещо много по-голямо от усвояването на духовна практика. То се превръща в начало на дълъг процес на вътрешно израстване, пречистване, осъзнаване и постепенно разбиране на отговорността, която носи работата с Акашовите записи. През следващите години връзката с Акаша се превръща в жив път — път на учене, преживяване, служене и все по-дълбоко осъзнаване.
През 2009 година и Деси преминава своето посвещение в Акашовите записи.
За нея това е първият истински досег с духовното. Посвещението е подарък за рождения ѝ ден, но се превръща в дар, който променя живота ѝ изцяло.
Тази среща с Акаша отваря ново пространство и за двама ни.
Личните ни пътища започват да се преплитат все по-дълбоко, а духовното търсене постепенно се превръща в общо призвание.
Началото на преподавателския ни път
През 2010 година ставаме част от екипа на Центъра за духовно образование „Гайа“ и се присъединяваме към своите учители — Атина Санториниу и Петър Няголов.
Тогава започва и нашето петгодишно обучение по преподаване на Акашови записи.
Това са години на непрекъсната практика, наблюдение, участие и дълбоко учене. Започваме да преподаваме под вещото наставничество на своите учители, като през цялото време сме до тях — в обученията, в груповата работа, в духовните практики и в срещите с хората.
Стъпка по стъпка навлизаме в най-фините пластове на духовното посвещение. Това не беше обучение само в знания и методи. Беше обучение в присъствие.
Учехме се не само как да предадем едно знание, но и как да създадем пространство, в което човек да се почувства защитен, разбран и свободен да преживее своя собствен вътрешен процес.
Учехме се да слушаме не само думите, но и тишината зад тях. Да разпознаваме кога човек има нужда от отговор и кога има нужда някой просто да остане до него.
Да усещаме движението на групата, без да отнемаме свободата на отделния човек. Да предаваме познанието, без да заставаме между човека и неговата собствена връзка с Акаша.
Стъпка по стъпка навлизахме в най-фините пластове на духовното посвещение и разбирахме, че истинската работа не се случва само чрез казаното. Тя се случва и чрез начина, по който присъстваме, чрез отношението, което носим, и чрез отговорността, с която заставаме пред всяка човешка Душа.
Години на опит и споделен път
Тези пет години ни дадоха безценен опит в груповата работа с Акашовите записи. Срещнахме множество хора — всеки със своята история, своето търсене, своята болка, дарба и вътрешен зов. Видяхме колко различно се разгръща духовният път във всеки човек. Разбрахме, че няма две еднакви посвещения и няма един-единствен начин, по който Душата си спомня своята истина.
През цялото това време бяхме рамо до рамо със своите учители. Пътувахме заедно из цяла България и извън страната. Участвахме в обучения, семинари, духовни пътувания и групови преживявания, които постепенно изграждаха нашия собствен опит и разбиране.
Всяко пътуване носеше нов урок. Всяка група ни показваше различно лице на човешката Душа. Всяка среща ни учеше на още по-дълбоко смирение пред необятността на Акашовите записи.
С времето разбрахме, че опитът не се измерва само в броя на проведените обучения или в годините практика. Той се изгражда във всяка реална среща с човека. В способността да останеш присъстващ. В готовността да не налагаш своята истина. В смелостта да приемеш, че понякога най-важният отговор идва не чрез думите, а чрез онова, което човек сам осъзнава в тишината.
От ученици към учители
Преминаването от ученик към учител не се случва в един определен ден.
То се случва бавно.
В моментите, в които започваме да поемаме отговорност не само за собственото си преживяване, но и за пространството, което създаваме за другите.
В моментите, в които осъзнаваме, че истинският учител не дава готови истини, а помага на човека да достигне до своята собствена.
Нашите учители ни предадоха не само знания. Те ни предадоха отношение към духовния път — уважение, постоянство, дисциплина и дълбока отговорност към всяка човешка Душа.
От тях научихме, че посвещението не завършва с края на един курс. То продължава в начина, по който живеем. В изборите, които правим. В отношението ни към хората. В готовността ни да продължаваме да се учим, независимо колко години са минали.
Така постепенно започнахме да намираме и своя собствен начин на преподаване. Не като отхвърляме полученото, а като го оставяме да живее, да се развива и да преминава през нашия личен опит.
Пътят, който продължаваме заедно
Това, което започна като лично духовно търсене, постепенно се превърна в общ път и мисия.
През годините създадохме свой начин на преподаване, изграден върху опита, получен от нашите учители, върху хилядите часове практика и върху всичко, което самите Акашови записи продължават да ни разкриват.
Днес обучението, което предаваме, носи в себе си корените на тази първа школа и живия опит на повече от петнадесет години работа с хора.
Работа в групи и индивидуални срещи.
Обучения, семинари и духовни пътувания.
Моменти на радост, прозрение и вътрешно пробуждане.
Понякога и моменти на дълбока промяна, в които човек оставя зад себе си старото, за да направи място за новото.
През всички тези години едно остана непроменено — отношението ни към Акашовите записи като към свещено пространство.
Пространство, към което пристъпваме с уважение.
С готовност да чуем онова, което е важно за настоящия момент.
С намерението да помогнем на човека да се върне към собствената си Душа и към светлината, която винаги е носил в себе си.
Ние не вярваме, че духовният учител трябва да застане между човека и неговата истина. Вярваме, че той трябва да помогне на човека да си спомни, че достъпът до тази истина винаги е бил вътре в него.
Благодарност към началото
Когато погледнем назад, виждаме не просто поредица от години и събития.
Виждаме хората, които са вървели до нас.
Учителите, които са ни подали ръка.
Групите, които са ни се доверили.
Пътищата, които сме изминали.
Местата, които са оставили своя отпечатък в нас.
И безбройните тихи мигове, в които сме усещали присъствието на Акаша.
Изпитваме дълбока благодарност към Атина Санториниу и Петър Няголов за началото, за посвещението, за наставничеството и за годините, в които имахме възможност да се учим непосредствено до тях.
Днес нашите учители вече не са сред нас във физически тела.
Както вече го няма и Център за духовно образование „Гайа“ в Горна баня — пространство, в което през годините бяха проведени безброй духовни обучения, практики и ритуали, водени от учители от различни краища на света.
През неговия праг преминаваха лами, шамани и духовни практици от различни традиции. Там гостува и Лий Каръл, познат по света като писател и канал на съзнанието Крион.
Но най-важното беше онова, което се случваше с хората.
Мнозина прекрачваха прага на „Гайа“, търсейки отговор, посока или вътрешна опора. Там те се докосваха до ново разбиране за себе си, пробуждаха се за своя духовен път и продължаваха своето вътрешно развитие.
За нас Атина и Петър днес са част от ангелския свят и от необятното поле на Акаша — онова пространство, на което посветиха живота си и чрез което докоснаха толкова много човешки Души.
Тяхното присъствие продължава да живее в знанието, което предадоха, в любовта, с която посрещаха хората, и в искрата Светлина, която запалваха във всеки, пристъпил прага на Центъра за духовно образование „Гайа“.
Тази искра не угасна.
Тя продължава да свети в хората, които се докоснаха до тях, в пътищата, които отвориха, и в духовното наследство, което оставиха след себе си.
И макар вече да не можем да бъдем до тях по начина, по който бяхме някога, усещаме, че връзката не е прекъсната.
Тя е преминала в друга форма — по-тиха, по-фина и невидима, но жива.
Почитаме ги като свои учители и като Души, оставили светла следа в полето на Акаша и в живота на всеки човек, когото са срещнали.
Почитаме и „Гайа“ като свещена част от нашата история — като мястото, в което се учехме, израствахме и постепенно откривахме пътя, който днес продължаваме.
Почитаме това начало като свещена част от нашата история.
Защото можем да вървим напред, без да забравяме откъде сме тръгнали. И да продължим напред, носейки с благодарност светлината на своите корени.
История, която продължава да се пише
Нашият път не е завършена история.
Той продължава с всяко ново обучение, с всяка среща и с всеки човек, който усеща вътрешния зов да се докосне до Акашовите записи.
Продължава и в нашето собствено учене.
Защото колкото повече навлизаме в това необятно пространство, толкова по-ясно разбираме, че винаги има още какво да бъде осъзнато, преживяно и споделено.
Акашовите записи не изискват предварителен духовен опит или специална дарба. Изискват само едно — искреност.
Може би именно искреността е нишката, която свързва всички години от нашия път.
Искреност към себе си.
Искреност към хората, които ни се доверяват.
И искреност пред онова велико пространство на Любов, Мъдрост и Съзидание, което наричаме Акаша.
