Чувство за себестойност – интервю на Деси Иванова за zdravaistoria.com

Ти беше споделила една история как преди да се отвориш за духовните практики, твоята стойност си я измервала въз основа на това колкото по-скъпи бижута имаш, толкова по-ценна се чувстваш?

Всъщност това беше свързано и с обувките и с костюмите ми също! Как ще излезеш с евтини обувки навън при положение, че си еди си кой? Аз бях и смятам все още съм, може би не точно амбициозен човек, но винаги съм желала да постигам неща. И в този смисъл съм постигала всичко по много. На 21 години вече бях маркетинг мениджър в една фирма, с течение на обстоятелствата през 2-3 години сменях работата си на все по-висок пост във все по-престижна фирма. Докато стигнах до един момент, в който бях на изключително висок пост за заплата повече от отлична. Но какво се получаваше тогава – да, тъй като се движех в определени среди, трябваше да изглеждам по определен начин, тоест да нося определени костюми, обувки, бижута…

А аз много обичах бижута, много обичам бижута. И бях пристрастена към тях буквално, имах огромна колекция, хиляди и то такива, които бяха с много висока стойност. Купувах всички тези предмети, защото не можех да намеря радостта. Всъщност те ми даваха някаква мимолетна радост, отиваш в магазина и нещо ти казва: „Виж колко съм красиво, ето, аз ще те направя щастлив!”. И ти го купуваш без значение каква стойност в пари има. Плащаш всяка цена, защото вярваш, че то ще запълни онова, което ти липсва отвътре. Купуваш го, слагаш го. Да, много е хубаво, прекрасно е, то краси външното, но не запълва вътрешното.

Обличах се, слагах обувки, костюми, бижута, часовници… слагах всичко. Поглеждах се в огледалото и – празнота през очите. Очите са всъщност прозорците на душата- нали така се казва. Поглеждаш в очите си и там има една пустота, една такава безкрайна бездна, която не може да бъде нахранена. Защото, когато душата страда, когато я няма истината в живота, каквото и да наливаш в себе си, винаги оставаш гладен. Заради това хора прибягват до алкохол, наркотици, храна, не случайно има толкова дебели хора, толкова зависими. Това е един вид потискане, ти се опитваш да запълниш нещо в себе си. Да не говорим, че тогава имах и проблем с килограмите. Аз съм пила такива химикали, за да отслабна. Не можех да отслабна, пила съм ужасни хапчета, които са за силно затлъстели хора, за да мога да вляза в някакъв размер, за да мога да вляза в определена граница, която аз си я изисквах и смятах, че и средата около мен я изисква. Вече ми е трудно да определя точно какво е било. Но е факт, че опитвах всичко.

И така, непрекъснато се опитваш да дадеш стойност на живота си през външното. С каква кола се движиш, с какви хора общуваш… Да, значи вече съм важен човек, вече съм човек със стойност! И го няма и не си щастлив, и го няма и не си щастлив. И в този момент всъщност аз се отказах от кариерата си, бях в една международна фирма на мениджърска позиция. Аз бях на 24-25 години, нямаше логика такова младо момиче като мен да бъде на такова място с подобен пост, но бях там, вършех си много добре работата, всичко… Но вътре не бях щастлива. И в този момент напуснах за ужас на цялото ми обкръжение и избрах нещо различно за себе си.

Поседях 1 година в чужбина, не говорех езика, нямаше какво да правя, тогава просто бях при моя тогавашен приятел, който имаше работа там. Но в тази 1 година аз тръгнах към себе си, освободих се от старите вещи, обувките, костюмите, бижутата – подарих ги всичките. Тогава започна новият ми живот, новият ми живот към себе си. И когато някой ме попита: „Добре, сега какво имаш повече от тогава?”, казвам: „Имам себе си!” Просто имам себе си, в момента живея със себе си. Тогава мен ме нямаше.

И в никакъв случай това не искам да служи като пример, не е нужно човек да напуска и да разрушава живота си в материята, едва ли не да се отърве от всичко и да се качи на някой хълм и да започне да медитира. Не това е идеята в момента на новите енергии, на това, което ни се случва. Идеята е да интегрираме новите разбирания, новите парадигми в това, което правим.

Да, понякога обаче нещата са толкова потънали, че няма как ти да се издърпаш докато седиш в тях. Просто аз нямаше как да прекарвам по 16 часа в офиса, разправяйки се с всякакви хора и правейки се на много велика и в същия момент да се занимавам с духовност. Просто трябваше едното да се прекрати, за да започне другото. И смятам, че в момента съм… много по-успешна не е правилната дума, но наистина много по-себе си, много по-щастлива от каквото и да съм постигала друго в кариерата си. Днес Аз съм, а какво по-голямо богатство може да притежава някой от нас?

zdravaistoria.com – чувство за себестойност

• 05.08.2014
• | Категории: Интервюта и участия
• | 0 коментара