Еко и Леко с Калина Стефанова, запис на интервюто на Милуш и Деси на тема Акашови записи
Студиото на FM+, София, 10.01.2017 от 14:00 до 15:00 ч.
Запис може да чуете тук:
Калина: Това е радио FM+ Винаги най-добрата музика, 2 чaса и 10 минути е. Дано не чувате как сърцето ми силно тупка, защото истина и цялата истина е, че много се вълнувам от тази среща. Първо те са много, много сродни мои близки души. Да, да! За души ще си говорим също така този час. Няма как в Еко и Леко да не отворим още по-големи и още по- големи пространства. Но днес специално поканих Милуш и Деси при нас, за да ви разкажем, да си разкажем едни на други, защото вие също сте разказвачи, а ние също сме слушатели, какво е Акаша, какво са Акашовите записи и как това Тук и Сега може да ни помогне да живеем по-Леко и по-Еко. Здравейте, добре дошли!
Милуш и Деси: Здравей, Калина!
Калина: Започваме много ефирно в смисъла на много пърхащо, много лекичко и наистина ви каня в този момент да намерите човешките думи за това да обясним на нашите слушатели какво е Акаша. Разбира се има писани неща, има неща, които лично човек сам може да усети, но все пак как да поканим онези, които още не са го направили. Защото аз съм много благодарна, че направих своята първа стъпка и после всичко е безкрайно.
Деси: Всъщност може би трябва да започнем с това какво означава тази странна думичка Акаша. Тя идва от санскрит или най-древния език и означава изначално вещество, етер, петия елемент. Онова, за което говори Никола Тесла и още много много учени след него и преди него, езотерици, мислители… Всъщност всеки, който се е замислил какво е живота, кой съм аз, стига до едно дълбоко състояние, в което усеща, че първо не е сам, и това, което вижда в огледалото не е всичко, което е. И онова пространство, което ни свързва с всичко друго, което Е, е Акаша. Това е полето на живота.
Калина: Казват, че това е някаква библиотека, където има всичко- можем да го наречем минало, можем да го наречем бъдеще, но всъщност какво е това всичко. Въпросите ми със сигурност са по-лесни да бъдат зададени, отколкото да им се отговори, но вие сте гостите… Милуш какво има в тази така наречена библиотека?
Милуш: Аз бих по друг начин го обяснил. Това е мястото или пространството, където Ангелите се срещат с Хората. И там те им разказват различни истории и хората слушат, но и те могат да се включат в този разговор. След един такъв разговор човек започва да обръща внимание на истинските ценности в живота, започва по-малко да обръща внимание на тези неща, които ежедневно го дразнят или му създават напрежения. Ето това е Акаша
Калина: Това е само началото на нашия разговор, вече поканихме Ангелите… останете с нас. Аз съм убедена, че тази приказка ще ви хареса.
(пауза)
Калина: Заедно сме с Деси и Милуш. Разказваме ви за Акаша, за Акашовите записи и за това как човек винаги има един момент в живота, в който разбира, че това, което си мисли, че знае въобще е толкова малка част от всичко онова, което съществува, че решава да пристъпи нататък, да зададе своите въпроси, които обаче получават отговор вече не само през ума ни. Аз си спомням, ще си позволя да разкажа, много накратко своето начало, когато за първи път чух за Милуш, стигнах до една среща с него, имаше и други хора, за първи път да се запозная с Акаша. Имах много интересни мигове на колебания на прозрения, защото нали казваме сега ще зададем един въпрос, с който вероятно всеки човек има нещичко там да си разменя- какво те мъчи в момента, да речем. И отговорете- и ти отговаряш, ума ти, един красив аналитичен ум- това и другото и написваш своите неща. След, което обаче правим нещо различно, няма да ви кажа какво е и как, влизаме в Акашовите записи задаваме същия въпрос и О, Боже Мой! О, Ангели мой! Какво се случва? Получаваш отговори на своите въпроси, които са ти толкова близки, толкова си казваш- Е как не съм се сетил, че точно това е отговорът? И в същото време имаш усещането, че това е и в теб и извън теб. Много ми е интересно вие за първи път, когато се докоснахте до Акаша, какво беше вашето усещане, какво е?
Милуш: Моето усещане беше на една любов, една огромна любов. Това ми е спомена, минаха вече повече от десет години. Тогава бяхме горе в център Гайа заедно с Атина и Петър, които сега ги поздравяваме, това са нашите учители. И това което чувствах бе огромна любов. Много неща не можах да разбера, повечето не ги разбрах, но това усещане за любов, което не ми беше толкова естествено беше много силно. Реално то се отпечата в мен и то остана. В последствие с хората, с които работим говорейки си, много от тях са споделят точно това усещане за любов.
Калина: Деси, при теб как беше?
Деси: За мен това беше първата от тъй наречените духовни практики. Ние не обичаме така да ги наричаме, защото духовно означава да я разделиш от материята. Или всъщност първата практика, която беше в отговор на въпроса ми „Коя съм аз?“. Аз пристъпих с огромна болка и празнина в себе си. Празнина, която нищо материално не можеше да запълни до този момент. Нито парите, нито социалното положение, нито всичко, което постигах, тази празнина оставаше като една малка дупчица, която засмукваше всичко. И повярвайте ми в първия момент, в който усетих тази енергия, а до тогава дори не знаех какво означава да усетиш енергия, все едно нещо в мен запя и каза „аз се върнах у дома“ „ето това е да съм вкъщи“. И…
Калина: … и повече не пожела да…
Деси:… нямаше връщане назад, наистина няма връщане назад, веднъж когато човек усети светлината и искрата, която носи в себе си.
Калина: … знам в колко съкровени територии и полета навлизаме. Знам, че не всеки човек е готов да отвори тези врати вътре в себе си, но ми е много интересно за вашата среща с хората, които за първи път се докосват до Акаша.
(пауза)
Калина: Днес ви разказваме с Милуш и Деси, какво е Акаша, какво са Акашовите записи, и как човек може да влезе в това поле. Вие сте хора, които сте отдали живота си последните години на това да подавате ръка, да каните хората да се докоснат до Акаша. А то веднъж отворена тази врата няма как да се затвори, аз го знам от личен опит, то и друг опит не мога да споделя, но вие можете да споделите. Какви хора идват при вас? И искат да се научат да влизат в Акашиевите записи, нали най- така простичко казано.
Деси: Всякакви хора, всъщност няма разделение между духовни и недуховни, практикуващи-непрактикуващи, защото всеки един от нас носи сърце в себе си и това сърце търси нещо. И вярвам, че всеки един от слушателите, които сега си е пуснал радиото и ни слуша, ако се обърне към себе си и попита сърцето си от какво има нужда много ясно ще го чуе. А това е любов, това е взаимност, разбиране, спокойствие, мир и хармония. Нещо, което наистина не присъства в нашето ежедневие и в реалността. На нашите курсове идват хора, които…
Калина:… на първо място искат да направят нещо за себе си най- после.
Деси: …Да. Хора, които имат съпротива дори да се качат в градския транспорт им е некомфортно, омръзнало им е да чувстват напрежение. Идват и хора, които вече са наясно какво им трябва в живота, но не знаят как да го изградят. Защото Акашовите записи, ти вече спомена, че общата представа е за една библиотека, за едно информационно пространство, но за разлика от това, което представлява Интернет примерно. Днес, напишем в интернет как да си сготвя една супа, или какво да направя, интернет веднага ще ти даде отговор. Но това, което правят Акашовите записи допълнително е, че ти дават и начина. Енергията, ангелите, онова, което някой наричат висш аз или може би сърце, застава с теб и с теб го прави. И ти помага в твоето ежедневие, в онова, което живееш реално да се случат промените, които търсиш. Заради това, ние винаги казваме, че Акаша не е практика, това е начин на живот.
Калина: Хората винаги имат някакви въпроси, на които много време не могат да намерят отговори или ги вкарват някъде в задния двор и ги оставят за известно време, но те продължават да живеят, но ако те наистина се докоснат до отговорите на тези въпроси, това променя ли живота им? Аз например много се притесних, че станах една такава добра…
Милуш: В много голяма степен, защото… Ти казваш притесних се, че станах добра. Нека да помислим върху това, защото какво значи да си добър в един не толкова добър свят, някак умът се чувства уязвим, би се почувствал, че може да бъде по някакъв начин подведен или предаден. А в същото време в момента, в който се случи ти осъзнаваш, че се освобождаваш от много голямо бреме, от това непрекъснато да мислиш дали някой би могъл да те нарани или да мислиш, ако ти си добър с някой, дали след това той ще бъде добър с теб. Знаем поговорката- няма ненаказано добро. Всичко това в един момент вече няма значение, след като ти си добър за себе и тогава съвсем естествено може да си добър и за другите. И попадайки в това пространство (Акаша) можеш да осъзнаеш, че единствения път, който е свързан с нашето еволюционно развитие е това да бъдем добри.
Калина: След малко продължаваме своя разговор. Аз просто се изпълвам с толкова много неща, които ме връщат действително към първите ми срещи с Акаша. И първите ми въпроси и отговори.
(пауза)
Калина: Днес в Леко и Еко ви срещам с Милуш и Деси. Разказваме ви за това какво е Акаша, какво са Акашови записи, как човек влиза в тях, за да не си тръгне никога. Търсейки отговорите на много много въпроси, които неспират. Аз обаче имам въпрос към вас относно ангели и ангелска енергия. Ето сега минаха и Коледните празници, едни ангелчета висяха по елхите. Какво трябва да разбираме, когато говорим за ангели, Архангели, Акашови записи? Това е нещо, нали знаете- едновременно ни плаши и привлича и едновременно поражда една усмивки и едно спокойствие, много познато и много непознато.
Деси: Едновременно искани се да го повярваме, но някакси ни е страх да го направим. Знаеш ли преди да се запозная с тази концепция за мен ангелите бяха просто стенописи. Абсолютно непознати като същности, за мен нищо не значеха. Но тяхното присъствие всеки един от нас го е усещал в живота си и дали ще ги наречеш Светец, Ангели, Бог- всеки един от нас е бил спасяван поне веднъж от някоя сила, която е извън него. И това са нашите добри приятели Ангелите. Те са със нас непрекъснато, но може би винаги стоят на крачка от нас, защото трябва да ги поканим в живота си. Те не могат да навлязат и да ни спасят от нас самите, ако ние не пожелаем това нещо да се случи. Но веднъж, когато отвориш очи и когато кажеш „Днес съм готов този проблем да ви го дам на вас. Моля ви за помощ“. Чудесата се случват. Невероятни истории. Имаме и с нас и с хората около нас. Ситуации, в които буквално ти се спасява живота. Ситуации, в които онова, за което си копнял само идва при теб. Ситуации, в които и най-елементарното нещо, което е част от ежедневието ти се променя. И то се променя, защото си поискал помощ.
Калина: Деси, това звучи невъзможно. Контрирам те нарочно, защото знам, че сега има хора, които точно са така, с онова което ти започна: Искани се, ама… Защо е толкова трудно да повярваме в чудесата? Имате ли отговор на този въпрос? Защо ни е толкова трудно да повярваме, че може лесно да стане?
Милуш: По-естествено е за ума да пребивава в реалност, която му е позната. На него-физическия ум, му е по-трудно да се обърне към невидимото. Знаете за двете полукълба на мозъка, че дясното е точно интуитивното, докато лявото е рационалното. Лявото е по-доминантно, докато дясното има нужда да се развива. При някой хора е развита интуицията и знаеш ли, много хора ни споделят от това, че от деца са имали срещи с ангели, общували са с тях, но някакси не им е било удобно да го споделят…
Калина: Аз мога да ви гарантирам, че и сега някой си казват „тия са луди, какво говорят“. С тази разлика нали, че ние знаем…
Деси: Знаем, защото аз съм била един от тези напълно нихилистично настроени..
Калина: Ние по женски и напълно блондински прекъснахме Милуш, извинявай…
Милуш: Затова при децата е много естествено и хората споделят, че като деца имайки такова преживяване споделяйки го със своите родители, отричайки го те като такова, им създават едно впечатление за нещо неправилно, нещо, което е неестествено и те някакси потискат тази връзка в живота си. А тя може да бъде много полезна, много водеща. Сега все повече хора обръщат внимание на децата си, и все повече хора ги слушат и получават информация дори от тях, чрез ангелите, която им е предавана от техните деца. Затова обърнете внимание на децата си и ако вашето дете ви казва нещо такова- това не са небивалици.
Калина: Ах, че хубаво! Сега покана имате отново, ще продължим този разговор в някакъв друг момент в ефира на радио FM+ . Нека да поканим нашите слушатели обаче, аз ще кача линка към вашия сайт, който се казва акашови записи ( www.akashovizapisi.com ), където могат да следят вашите събития, те са от най-различно естество. Но в крайна сметка това е време, което подаряваме на себе си и което след това задава друга вибрация, друг тон на живота ни. Защо го казвам? Защото не е от онези събития, на които отивате напомпвате се с адреналин, вяра, сила и след два дни издишвате. Това е нещо, което наистина трайно и сигурно променя посоката ни, успокоява ума (много говорим за успокояване на ума), когато го казвам, го правя с цялата си благодарност, че той- милия ум, заслужава спокойствие. Нека да си го дадем наистина. Благодаря ви че бяхме заедно в ефира на FM+, благодаря ви, че споделяме една реалност, а може би и други.
Милуш и Деси: И ние благодарим.
(Текстът е свален от записа на интервюто, като са премахнати тавтологии и несъществени моменти- като встъпителни думи между паузите)
