Историята на Любовта отвъд „и те заживели щастливо“

От Десислава Иванова

От дете  ние сме възпитавани чрез приказки, филми, истории за това какво е любовта, какво е любовта между мъжа и жената. Всяка голяма любов бе трагична, а всяка трагична любов завършваше с „и те заживяха щастливо“.
Така израснах и аз. С изграден вкус към драмата, с едно вътрешно убеждение, че ще дойде човек, който ще изпълни света ми със страст, емоции, значимост. И така и случвах моите любови- от тийнейджърство всяка една беше Единствената, изпълнена с много драма с бурни емоции. „Нормалните“ момчета не ми бяха интересни защото те не носеха този дух на повратност, на изненада, те не носеха енергията на любовта, която аз търсех.

И тъй като никой не можеше да изпълни напълно живота ми, дори да имах приятел аз бях загледана напред, за да търся Истинския. Годините си минаваха, а търсенето и драмите започнаха да стават все по-болезнени. Вече пораснала започнах да осъзнавам и чувствам една празнина, недостатъчност, бих казала невалидност на живота ми. Не бях сама, но ми е трудно и да опиша човека, с който бях. Не заради неговите качества, а заради онова което сама търсех от него.

След много терзания- лични, професионални, емоционални в мен зазвънтя една камбана, която бе като вик на душата ми, че нещо трябва да се промени и както става- когато сме готови за промяната – тя се и случва. Открих Акашовите записи, от там връзката с Ангелите, а там… там почувствах онова, за което копнеех от дете- безрезервната любов, Дома, истината. Никога няма да забравя тази си среща, защото тя бе моят пътека към Любовта. Тогава започнаха и моите осъзнавания за процесите и случванията. Започнах да разбирам, че никой не може да ми даде онова, от което имах нужда, защото аз самата не си го давах. Никой не може да ме обича толкова силно, че да запълни празнотата на собствената ми любов към себе си.

И тъй като това трябваше да е личната ми преживяна история на любовта ми с човека, който се превърна в мой партньор, приятел, духовен водач и съратник и не на последно място баща на децата ми, ще завърша с онова, на което той ме научи след 5 години прекрасни с него. Той дойде в живота ми, когато трябваше да се науча как да се приемам, да се обичам, да се отдавам на себе си така както можех да го направя за него. Дойде и остана, за да ми помогне да почувствам истински, че Любовта е във всичко.

Благодаря ти Милуш, че споделяме един полет към Духа!

• 13.08.2016
• | Категории: Статии
• | 1 коментар