Отзив от практиката „Вяра, Надежда и Любов- Дъщерите на Мъдростта“

Практика-медитация „Вяра, Надежда и Любов- Дъщерите на Мъдростта“ с Милуш и Деси

ВСЕКИ ОТ НАС МОЖЕ ДА БЪДЕ ИСУС ХРИСТОС, АКО Е ОБЪРНАТ НАВЪТРЕ И Е СВОЕТО НАЙ-ДОБРО ПРОЯВЛЕНИЕ

От Анна Димитрова в. Психо брой 37

От журналиста се очаква да отразява събитията безпристрастно. Това се смята за професионализъм. Така е прието, поне според Матрицата, която ни налага своите

правила, закони и изисквания. В този текст обаче, няма да бъда професионалист, защото избирам да бъда човека, който съм, извън Матрицата. Интуицията, подсъзнателната необходимост в душата ми, или както искате го наречете, ме заведе на 18 септември т.г. на практиката с медитации „Вяра, Надежда и Любов – дъщерите на Мъдростта” с Милуш и Деси (наричам ги така неофициално, защото ги чувствам близки, макар да се познаваме отскоро). Първоначалното обяснение, което дадох сама на себе си за този свой порив, бе, че искам

да бъда полезна на вас, читателите, и затова ще преживея лично нещата, за които пиша, за да е истинско, от първа ръка казано, онова, което ще прочетете. И бях искрена, мислейки си, че това е единствената причина. Но… Оказа се, че всъщност аз самата също съм имала нужда от тази медитация, която ми помогна да си отговоря на много важен въпрос.

Първото, което ме впечатли щом прекрачих прага на Центъра за духовно развитие (намира се в София, на улица „Ами Буе” 10А), в който Милуш и Деси провеждат курсовете и медитациите, е атмосферата. Най-точното определение за това място е „вълшебна стая”, в която се чувстваш толкова хармоничен, защитен и лек, че те изпълва невероятно спокойствие и увереност, че можеш всичко. И си у дома. А наоколо се носят ангели. Сигурно на някои от вас ще им се стори преувеличено, но аз го изпитах и няма да го забравя, защото никъде досега не съм се чувствала по този начин.

В началото на практиката Деси каза нещо, което много хора, включително и аз, а вероятно и вие, скъпи приятели, сте усетили в периода на затъмненията между 1 и 16 септември:

„Тунелът между Слънчевото (1.09.2016 г.) и Лунното (16.09.2016 г.) затъмнение беше кармичен тунел, който върна стари преживявания и хора от миналото в живота ни. Той беше нещо като влакче на ужасите, само че без предпазни колани.“

Когато влезем в подобни тунели, отваряме чекмеджетата на „шкафчетата”, в които сме скатали своите „тъмни неща”. А те, макар отвън да изглеждат съвсем подредени и чисти, вътре са разхвърляни и нехармонични. Кармичният тунел на затъмненията насочва вниманието ни точно към тях – за да ги подредим и изхвърлим ненужното.

„Вярата, – каза Милуш, -усилва порива ни да продължаваме напред, Надеждата е сигнал, че има Светлина, а Любовта е смисълът. Ако искаш да имаш пълноценни взаимоотношения, повярвай си! Когато липсва Любов, липсва Мъдрост, или осъзнаване. Мъдростта до голяма степен се добива чрез опита. Затова не можем да учим човека как да живее.” Деси пък насочи вниманието ни към нещо, което уж знаем, но рядко си спомняме то е, че всички ние имаме изначална Божествена мъдрост, която всеки от нас носи в себе си.

Лъчът на Божествената Мъдрост е Златният Лъч, който Христос носи на Земята

А нашето поле се изгражда от Любовта и Мъдростта, които проявяваме. Бог е вложил в нас най-доброто, но дали ще го проявим, е наш личен избор. И още нещо много важно ни припомни Деси: „Всеки от нас може да бъде Исус Христос, ако е обърнат навътре, към себе си, и бъде своето най-добро проявление.” „По време на медитация Любовта, Вярата и Надеждата се разтварят в едно безкрайно поле, което медитиращият усеща по различен от обичайния начин” – каза духовната и земна половинка на Милуш. Ами така е – точно това изпитах след двете медитации.

Първата медитация, която бе водена от Деси, ми показа причината за липсващото в живота ми, а втората, която води Милуш, ми помогна да осъзная, че не обичам достатъчно себе си и не ми достига себеуважение. Чувството, което изпитваш след това осъзнаване, е лекота. И ако преди си носил на гърба си тежката и непоносимо плътна енергия на неразбирането „защо нямам това, което толкова много искам”, то след мекото потапяне в себе си, благодарение на тези двама ангели с човешки имена – Милуш и Деси – завесата се вдига и всичко става ясно. И, както казва Деси, остава да се довериш, че Бог е подготвил най-доброто за теб, но да нямаш очаквания какво точно ще бъде то.

Незабравимо и много полезно преживяване беше участието ми в тази практика-медитация. Препоръчвам на всеки, който иска да получи своите отговори, да го направи с Милуш и Деси, защото ще ви насочат към тях по най-нежния и хармоничен за вас начин.

• 03.10.2016
• | Категории: Интервюта и участия
• | 0 коментара